Следобедно кафе

- Ще мина да те взема след 20 минути...Да..Добре, доскоро. Анджела, кажи на господина ти, че днес няма да ме има цял ден.
- Да, госпожо.

Час по-късно.

- Хм, бракът ти с адвоката беше добра идея.
- Вилата си е моя. Всеки си плаща сам собствените си удоволствия.
- Как успя да я построиш толкова близо до брега?
- Приятелства.

Двамата на разходка на плажа, боси.

- Ще ми се скъсат чорапите. Знаеш. За тебе ги обух. Същото важи и за черното бельо. Знам че го обичаш... мамка му... виното от обяда ме хвана.
- Добре ли си?
- Да, много съм добре. Виното за мене е най-големият афродизиак.
- Виждам, че си станала много смела.
- Научила съм, че е тъпо да се губи време.

Целуват се. Тя почва да се съблича. Ляга на плажа.

- Нека да влизаме вътре Луция.
- Някога ти харесваше така...на открито...на плажа.
- Сега искам удобства.

Влизат вътре. Черните обувки и черното бельо остана на плажа.

Голи с по чаша кафе на ръка.

- Много се радвам, че се видяхме отново Виктор. Нека вдигнем наздравица : на дните които ни чакат, нека и те бъдат толкоеа страстни.
- С кафето ли наздравица?
- Защо не? Следобедно кафе след секса... преди него е когато предпочитам нещо алкохолно. Трябваше да запалиш камината. Никога не си написал такъв роман.
- Не, не съм. А трябваше. Издателят ми щеше да ми плати добре.
- Не се оплаквай.
- Значи и ти ли мислиш че съм велик и богат понеже пише често за мене във вестниците?
- Правиш се на скромен. Чела съм ти всичките романи и повечето статии. Знам колко си добър и колко струваш. Гордея се с тебе. Много си добър и заслужаваш да си толкова успешен.
- Преди не беше толкова горда. Заряза ме понеже един неизвестен журналист нямаше как да се движи в твойте нови бизнес среди. Не ти трябвах за съпруг. А сега смяташ, че съм идеалният любовник.
- Ако трябва да си призная, когато бяхме женени не беше такъв. Нямаше такива амбиции. Всъщност нямаше никакви амбиции. А и като любовник си се подобрил много.
- Не се ли страхуваш за брака си?
- Аз и Роберто имаме включена сделка за ”свобода на избора”.
- Значи сега когато социалният ти статус е осигурен, можеш да позволиш на себе си да правим любов пак.
- Искам отново да поработим върху нашата връзка.
- Разбира се. Сега можеш да ме представиш на твойте приятелко без да се срамуваш. Даже биха и ти завиждали.
- Казваш го само и само за да ме нараниш.
- Ни най-малко! Просто много съм се променил тези години. В началото имах тъпата надежда че ще се върнеш и когато разбрах че няма, просто рухнах. Съгласих се да ходя като кореспондент в чужбина... никакви пари, но много свободни време. Започнах да пиша литература. Почнах да го правя с много голяма страст. Бепе истинско лечение. После дойдоха книгите, добрите предложения. Парите вече не бяха проблем... свикнах и с повърхностните връзки. Един ден осъзнах, че даже не помня кога беше последният път когато мислих за тебе...и открих че спомена ти не ме боли. След осем години, реших да се върна. Обадих ти се и ти ме покани тука. Помислих си, че нямаше да е трудно да те сваля отново и да стане това което стана преди малко. Не можах да се съпротивя на изкушението да те имам пак, без да те моля, без да се страхувам че ще те губя и без...да искам да те задържа.
- Не е проблем. Заради това, връзката ни сега може да е по-зряла, по-хубава.
- Не си ме разбрала Луция. Нямам най-малкото намерение да се върна в миналото. Не ме интересува вече какъв цвят е бельото на жените. Искам само кратката им компания и да не оставят спомени когато си тръгват. Дойдох тук за да си направя подарък на суетата ми. И сега, моля те, нека тръгваме. Надявам се да нямаш нищо против да не върнеш в града.

Мъжът гледа жената през прозореца. Не чувства нищо вече за нея...никакво желание, никаква страст, никаква болка.

Почна бавно да се облича и се мъчи да се сети за името на виното което пиха. Беше много добро.