Кралят на мухите

Мухи в средата на Октомври. Това е първото нещо което помня. Мухи и задушаваща жега.
Лятото се проточи дълго. Все едно искаше да направи по-лесен развода на майка ми, която твърдеше че слънцето е страхотно за повдигане на настроенйето.
Беше вторият и развод. Тя имаше нейните собствени проблеми, не се занимаваше с мене и бях спокоен.
Бях крал. ”Кралят на мухите” казваше майка ми. Беше чела някаква книга дето се казваше така.
Сам и Брайян дойдоха. Седнахме на градината на едни мебели на дядо които бях намерил в мазето. Щеше да има rave party за Halloween и гълтайки хапчета и алкохол мислиха как да се облекат. Аз мислих само как да чукам Сал.
Тя ходеше с Брайян но я исках. Още от деня в който Брайян ни запозна, аз я исках и тя го знаеше.
Денят преди купона пробвахме униформите ни. Брайян като скелет - беше нарисувал кости върху черни еластични дрехи – Сал като котка.
Аз като Кралят на мухите.
Бяхме пияни. Брайян искаше да ни снима с маските. Сал седна върху мене. Усещах топлината и да минава чрез панталона ми и да стига до корема ми.
Стана ми. Питан я какво прави с този педераст. Почна да ме гали. Това продължи прея цялото време с Брайян да ни снима от един метър разстояние.
Те тръгнаха. Есента дойде рязко и почна да вали. Под маската лицето ми гореше.
Следващият ден минах да взема Сам и Брайян. Бях с колата. На пътя се смеехме с тези които трябваше да се качат на автобуса с шибаните им униформи.
Валеше на едро. Сал ме пита защо карах толкова бързо. Отговорих й че исках да съм сигурен че ще убия когото блъсна. И тя и Брайян почнаха да се смеят като идиоти.
Двамата бяха седнали на задните седалки. През цялото време се прегръщаха и се търкаха един върху друг. Чудих се дали беше забравила какво се случи между нас или всичко това беше просто театър пред Брайян.
Бях много ядосан : на тази котка, на скелета който я опипваше, на кралят на мухите, на шибаният Halloween.
Натиснах газта за да ми мине, и тогава Брайян извика ”Стоп”. Пристигнахме.
Не бяхме пристигнали точно. Останалия път трябваше да го извървим пеша. Подействаме ми добре да излезна от колата,успокоих се. Валеше по-малко и вятърът спря да духа.
Трябваше да минем през една нива. Не вях взел нищо преди да тръгнем но сега исках да се правя на нищо и глътнах три хапчета наведнъж.
Те тичаха на нивата.
Мястото почна да се пълни с хора. Повечето носеха джобни фенерчета които имаха като резултат мястото да прилича на съзвездие в движение.
Предложих му следващият път да ходим на хълма отсрещу с пушките и да гасим тези звезеди дето вървят.
Гледай, каза Брайян...
...и изведнъж ритна един с фенерче облечен половин като каубой и половин като вампир, който се строполи на на мократа земя.
Хората мислиха че са заедно и че се шегуват. Каубоят нещо викаше за униформата му.
Брайян пак почна да го рита вманиячен. Хапчетата почнаха да ми действат и ми беше готидо де един луд като него.
Когато каубоят спря да мърда, Брайян му взе шапката и продължихме да вървим все едно нищо не бе се случило.
Дъждът беше спрял. За първи път се надрусах така с хапчета. Имах усещането че някой помпва въздух в главата ми.
Имах усещането че се увеличава под маската на муха и че скоро ще се пръсне.
Исках да се пръсне. Исках мозъкът ми да излети навсякъде из въздуха.
Почнах да се смея. Сал и Брайян почнаха да се смеят и те с мене. Казах на Сал, че я обичам...
... и на Брайян, който продължаваше да се смее, че му завиждам и че в момента в който ми обърне гръб ще я изчукам само и само за да види разликата и да научи нови неща. Ха! Ха! Ха!
Ако легнеш с него, ще ти отрежа опашката. Ха! Ха! Ха! и дадохме хапчета един на друг. Аз на Сал, Сал на Брайян
и Брайян на мене. Дръпна ми езика все едно искаше да ми го отреже. Хапчето се пръсна.
Точно тогава бяхме пред един хангар в който много хора танцуваха. Сал и Брайян ходиха да танцуват с тях. Аз си глътнах парченцата на хапчето.
Устата ми беше пълна с кръв. Да еба идиота си помислих. Нека се забавлява с курвата. Тука има толкова много жени.
Краката ми замръзваха. Бяха мокри, трепериха, и аз ги гледах като идиот как треперят.
Когато вдигнат главата видях трима облечени като каубойс. Единият беше онзи когото риташе Брайян. Минаха покрай мене.
Търсиха скелет, не муха. Тичах вътре за да предупредя Брайян.
Наистина исках да го предупредя, но първо намерих Сал. Когото отворих устата ми я питах само дали иска да я чукам. Тук и сега.
Отговори ми, че да, но ако Брайян ни види ще трябва да се оправя сам. Казах й че не се страхувам от него.
Зад нея тримата почнаха да го обграждат.
Тръгнахме от хангара и почнахме да тичаме. Държах я за ръката.
Луната осветяваше нивата. Лекият вятър беше изгонил облаците, времето стана топло, лятото се върна за малко, за нас.
Пресякохме пътя.
От другата страна се намираше гора с елхи. Клончета бяха гъсти и ниски. Пръстта отдолу малко влажна. Нямаше нужда да се отдалечим повече.
Хвърлихме се един върху друг като разгонени кучета.
Едното имаше глава на муха.
Маската ми се заклещи на един нисък клон.
Тогава ги видях. Три светли точки между дърветата и точно зад всяка точка по един каубой.
И Брайян който пресичаше пътя за да им избяга.
Вече не го виждах когато го смази колата – някакъв пиян караше без пуснати фарове.
Останаха тримата облечени като каубойс. Извадих маската от клона и довърших това което бях почнал.