Потребители

Надявам се да станат хубави.
Новите модели на потребители които произвеждаме тук на “H-CENTER”, са почти готови. Може би следващата есен ще ги видим в магазините да пазаруват.
Казвам се Анна, на 25 години съм и работя в този център вече три години.
Обектът на работата ми е АМРХ, една синтетична храносмилателна система.
Моралните закони на нашето общество не ни позволяват да клонираме, задължени сме да произвеждаме всичко сами ако искаме да притежаваме създания които да удовлетворяват програмираните им нужди.
Последните десет години, много от добрите ми приятели са починали от болести предизвикани от индустриялното замърсяване.
Целта ни е да произвеждаме нови модерни създания, които ще могат да консумират продукцията на автоматизираната индустрия, така че да стигнем до съвършенството :
Машини произвеждат – Мащини консумират.
Малко ми е странно когата мисля че това което създаваме е едновремено продукт и потребител.
Напълно съм съгласна със собственика на фирмата ни който казва, че “модернизацията на обществото трябва да е абсолютна”.
Идеята, че последните ми години ще ги прекарам в този център ме накара да се чувствам горда и весела.
В началото всичко беше трудо.
Новите потребители бяха просто големи кукли които можеха да вървят...да горорят...да спят.
Не можеха да храносмилат храна и кожата им не абсорбираше животинските протейни.
Разпределянето на подкожната мастна тъкан беше сериозен проблем за изследователите на 15ия етаж. Мастни образувания се появяваха по телата им, накараха ги да приличат на чудовища неспособни даже да вървят.
Къде сгрешихме?
Инсталирахме на няколко от тях нервна система, подобна на нашата, така че да могат да локализират болката и развалените им органи и да могат да ги съобщават...но почнаха да получават невероятни гърчове от болките. Наложи се да ги седираме и да ги прегледаме с ултразвуци. Когато се събуждаха, крещяха че се възползваме от тях. Много досадно..
Не разбираха колко важна е тяхната роля.
Не искаха да разберат.
Твърдоглавни създания.
През този период, ние на 9ия етаж, работихме върху абсорбирането на течностите.
Черният дроб не понасяше алкохола и се унищожаваше за няколко седмици.
Смесихме специални соли и изследваме 14 вида различни органи които биха могли да заместят черният дроб. Какво ако имаха различни органи от нашите.
Моделът с двете клапи беше успешен..
..но Министерството на Здравеопазването ни предупреди че не са съгласни с нещо подобно и заплаши с уволнение 62ма мой колеги и мене.
Голямо напрежение се натрупи на 9ия етаж и всичките ни изследвания се фокусираха върху страничните ефекти на алкохола : напълно унищожаваше синтетичната материя на вените.
Колегите ни от Ню Йорк ни снабдиха с един нов материал за да покриваме вените и така намалихме вътрешните кръвоизливи.
Но скоро увеличеното секретиране почна да блокира дихателната система. Пратихме една проба в Дания където бързо намериха решение : един ритин който ограничаваше алергичните реакции от пластмасата на Ню Йорк.
Министърът на Здравеопазването беше много развълнуван с резултатите ни. После разбрахме, че се разболя тежко. Тялото му отслабна ужасно и нямаше никакъв шанс за излекуване.
Тогава се появи още един проблем..
..за който нямаше още решение.
На 40% от новите потребители не им фукционираха правилно лицевите мускули. Нервната им система не може да представи изражението им.
След няколко седмици мускулите ставаха твърди и задържаха вода.
Новите потребители имат странно и неестествено изражение. Често лицата им приличат на идиотски маски.
Изследователите от 12ия етаж смятат че виновни сме ние и по-скоро ритинът който използваме.
Не мисля че са прави но правителството почна да ги натиска.
Миналия Октомври назначиха нов началник. Той е много способен с хумор и оптимизъм. Теориите му за Vitamin B 327 са найстина революционни.
Преди една година министърът ни посети. Сподели ентуциазма му и сподели и сподели колко е впечатлен, че повечето изследователи сме толкова млади.
“Вие сте нашата надежда”.Същият ден министър раздаде около двеста медала. Вълнувам се всеки път когато поглеждам моят.
Беше много болен но пълен с енергия. Поздравихме го за което.
Изморена съм. Работата тука няма край. Гледам вънка от прозореца. Светът е сив, лицата са тъжни.
Почвам отново да работя. Вярвам в работата ми. Тези магазини пак ще се отворят. Виждам нови усмивки, нови чанти пълни с покупки.