Плътта и Дяволът

- Готови сте вече за тръгване. Ето ви и малкият. Здрав като малко зверче.
- Благодарим ви докторе. Оценявам всичко което сте направил.
- Доведете го пак след 15 дни...и да ви дам един съвет...никога не го оставяйте сам, особено когато го разхождате с количката му. Светът се полудя. Всички са в опасност, даже бебетата.
- Истина ли е докторе, че са взели още едно бебе от залата за новородените?
- За съжаление, да, така е господин Тапия.
- Помислй си че и нашето беше в същата зала преди седмица. Можеше да е нашето бебе Роберто.
- Не се притеснявай Елен. Никой няма да нарани детето ни. Дръж го здраво само.


- Това е потрешаващо. В епохата на електронните компютри, на големите скокове на науката, има такива утайки които замърсяват обществото ни. Възможно ли за два месеца просто ей така да изчезнат три новородени?
- То нали знаеш какво ще стане после? Новината ще стигне на цели милиони хора чрез телевизора. Повечето ще си помислят колко е лошо и гадно това което се случи, но надали някой ще разбее истински болката на тази майка?
- Да, съгласна съм с теб. Няма как просто.


- Нямаме много пари но...ще...ще намерим. Моля те просто, върни ни детето ни...моля те...не го наранявай...моля те...не е виновно за нищо...моля те...


- Много зле просто. Много зле. Две деца за три месеца и ченгетата не могат да направят нищо. Нямат никакви улики.
- Правят ги на гримове и кремове.
- Не ми се вярва. Това са го правили преди време с зародишите. Взимали са ги след абортите и ги пращали в Швейцария където ги правили на захранващи кремове с чудни резултати за лицата на богатите жени. Даже беше съвсем легално, просто един от лекарите ги съдил за повече пари и след това работата се развали някак си. От тези новородени може да вадят органите им за трансплантации. Ти какво мислиш?
- Възможно е. За децата на милионерите.
- ...или ги продават за нелегално осиновяване в чужбина.
- Търговия с деца... Бихме могли да го правим главна тема. Ще измислим и едни глупости да си написем и готово. Да говорим с главния редактор и почваме.
- Тези бебета са изчезнали без никакви улики, явно е че са намесени професионалисти, може би мафията стои зад всичко това. Ще стане готина история! Ще ходим да намерим и медицинските сестри, ще говорим и с майките...
- Ще направим и много снимки...говорейки за снимки, кой се занимава със самолета дето падна в Андите?
- Никой...от доста време на всяко събрание си говорим че трябва да се върнем на тази история, но никой не иска да се занимава с нея. “Хората искат семейни драми”, всеки това казва.
- Да пратим онзи досадник Мартин тогава, дето се прави на голямата работа.
- Хуваба идея, да ни се махма и от главата, даже и за малко.


- Ало? Да, Роберто Тапия е на телефона. Интервю ли? Не, нямам нищо против да си разкажа за катастрофата. Разбира се. До утре тогава.
- Елен, мъжът ти освен герой ще стане и известен. Поискаха ми да дам интервю. От списанието “TOTAL” бяха. Дай да те целуна.
- Няма ли да е проблем да ти се върне всичко отначало?
- Не се притеснявай скъпа, психолозите казаха че съм напълно възстановен все пак.


- Още малко вино?
- Благодаря, да... а ако ви е удобно, след интервюто бих искал да направим няколо семейни снимки.
- Разбира се. Къде бях? А, да. В момента на удара се изхбрълих вънка и така успях да се спася от пожара в самолета. Други хора изхвърчаха също като мене, но не бяха толкова късметлии за съжаление.
- Как успяхте да оцелеете 43 дни докато ви намерят спасителните екипи?
- С вяра и надежда на Бога. Дълбоко в себе си вярвах, по-скоро знаех, че ще бъда спасен и че ще стана един добър пример за всички.
- И само с вяра ли оцеляхте сам, на 3000 метра надморска височина с температури много под нулата, за месец и половина?
- Бях и с късмет. Потърсих в самолета. Намерих едни одеяла...и една малка палатка...и кухнята на самолета не беше се унищожила.
- Бихте ли пуснали телевизора, за новините? Едни жърналисти мой приятели изследват тази история с изчезването на бебетата и искам да погледа малко.
- Разбира се...
- Полицията арестувала един подозрен за отратителните отвличания на новородените. Става въпрос за един медицински брат, човек с криминално минало, който работи в залата за новородените.
- Горките им майки.
- Мисля, че щях да полудея ако някой ми беше взел така детето...и сега сте на специална диета, така ли?
- Да, лекарят го накара да яде само зеленчуци, понеже е много разтревозен.
- Помагат, според него, на психичният баланс..светът около мене беше съвсем бял, отражението на слънчевите лучи върху снега накараше очите ми да болят, едвам виждах. Накрая по цял ден стоях вътре в палатката...бънка където и да погледнах, виздах труповете на другите хора...ужашна гледка...бяха замръзнали в много странни ппози, раздробявани от удара на самолета върху планината. Времето минаваше изключително много бавно, в абсолютна тишина, само шумът на вятъра я прекъсваше. Нямаве како да правя освен да чакам...много е странно, но страхът на смъртта ми отвори апетита, качих 20 килограма за шест седмици.


- Лека нощ скъпа, сладки сънища.
- Недей да закъснееш много, чакам те.


- И ти малкия спй спокойно сега..недей да ревеш пак през нощта. Щях да се побъркам ако някой те беше взел...какво говоря пак? Нищо няма да ти стане.


- Пак тези ужасни спазми. Ужашна болка. Стомахът ми. Тази остра болка! Все едно нещо ме хапи отвътре...яде ме...иска вманиячено да яде човек. ИДИОТИ! 40 дни в снега, с температура много под нулата...нямаше почти никаква храна в самолета...едвам оцелях една седмица. Какво щях да правя после? Мъртвите са мъртви...не усещаха болка или глад...бяха разпръснати навсякъде около мен...много близо...замръзнени и идеално запазени. Лъвовете по принцип не налагат хората, освен ако не са гладни...но, от момента в който един лъв вкуси човешко месо,особено детско месо, е опасен, даже когато не е гладен...стойте далече от него. Трябваше да оцелея, за да се погриза за сина ми...Далече от детето ми. ДАЛЕЧЕ!...