И ти не знаеш (какво искаш)

- Пробвай от виното. Донесох го от Португалия. Харесва ли ти? Какво ново при тебе? Как си?
- Искам да се чукаме.
- Ааа!? Добре, но не става. Знаеш, че ми харесват мъжете.
- И на мене. Но симпатичен си ми, и аз съм ти симпатична... познаваме се от три години и все за чукане с други хора говорим. Защо не пробваме и ние двамата?
- Може би защото не си мъж...
- Добре де, ще се гушнем малко , ще се натиснием.. и така..
- Да, но се страхувам, че няма да ми стане.
- Не ме интересува дали ще ти стане! Всичките сте еднакви! За мъжете сексуалността се свързва изключително и само с ерекцията.
- Ако трябва да съм честен.. Да.
- Знам го, става ви, вкарвате го и свършвате. Това не е сексуалност, това е...каторжна работа!!! До сега правил ли си секс с жена?
- Да...значи...малко.
- Как така малко?
- Ами, бях на 16 години и не успях накрая, това е всичко.
- ААА! И какво знаеш за сексуалността на жените?
- Как така, какво знам?
- Каква е женската еротичност за един хомосексуален мъж? Какво представлява?
- Сега на час по сексуално възпитание ли сме?
- Какво е клиторът?
- Амиии...това е...как да го кажа?... една уздутина на вагината...
- Виждал ли си вагина?
- Разбира се, да не би да съм извънземен.
- Кога видя? Когато беше на 16 ли?
- Не, тогава бяхме под чаршафите и нищо не видях. Виждал съм на порното.
- Само на порното ли? Невероятно! И никога не си почуствал желанието да видиш путка на живо?
- Признавам си, че не!
- Невероятно...
- Ама какво очакваш от мене? ПЕДАЛ СЪМ.. не ме интересуват путките.
- Ако ти го покажа?
- Какво?
- Само малко.
- Не намирам женските полови органи за еротични. Това е всичко.
- Да, но ти харесва да го вкарваш в мъжете. Намираш мъжкият гъз за по-еротичен от органите на жените, така ли?
- Може ли да сменим темата?
- Каква идиотка бях да искам да легна с тебе. Педалите са големи егойсти. Не им пука за половината населението на земята...арогантни сте.
- Успокй се малко.
- По-мъжки се държите и от мъжете.

Следобедно кафе

- Ще мина да те взема след 20 минути...Да..Добре, доскоро. Анджела, кажи на господина ти, че днес няма да ме има цял ден.
- Да, госпожо.

Час по-късно.

- Хм, бракът ти с адвоката беше добра идея.
- Вилата си е моя. Всеки си плаща сам собствените си удоволствия.
- Как успя да я построиш толкова близо до брега?
- Приятелства.

Двамата на разходка на плажа, боси.

- Ще ми се скъсат чорапите. Знаеш. За тебе ги обух. Същото важи и за черното бельо. Знам че го обичаш... мамка му... виното от обяда ме хвана.
- Добре ли си?
- Да, много съм добре. Виното за мене е най-големият афродизиак.
- Виждам, че си станала много смела.
- Научила съм, че е тъпо да се губи време.

Целуват се. Тя почва да се съблича. Ляга на плажа.

- Нека да влизаме вътре Луция.
- Някога ти харесваше така...на открито...на плажа.
- Сега искам удобства.

Влизат вътре. Черните обувки и черното бельо остана на плажа.

Голи с по чаша кафе на ръка.

- Много се радвам, че се видяхме отново Виктор. Нека вдигнем наздравица : на дните които ни чакат, нека и те бъдат толкоеа страстни.
- С кафето ли наздравица?
- Защо не? Следобедно кафе след секса... преди него е когато предпочитам нещо алкохолно. Трябваше да запалиш камината. Никога не си написал такъв роман.
- Не, не съм. А трябваше. Издателят ми щеше да ми плати добре.
- Не се оплаквай.
- Значи и ти ли мислиш че съм велик и богат понеже пише често за мене във вестниците?
- Правиш се на скромен. Чела съм ти всичките романи и повечето статии. Знам колко си добър и колко струваш. Гордея се с тебе. Много си добър и заслужаваш да си толкова успешен.
- Преди не беше толкова горда. Заряза ме понеже един неизвестен журналист нямаше как да се движи в твойте нови бизнес среди. Не ти трябвах за съпруг. А сега смяташ, че съм идеалният любовник.
- Ако трябва да си призная, когато бяхме женени не беше такъв. Нямаше такива амбиции. Всъщност нямаше никакви амбиции. А и като любовник си се подобрил много.
- Не се ли страхуваш за брака си?
- Аз и Роберто имаме включена сделка за ”свобода на избора”.
- Значи сега когато социалният ти статус е осигурен, можеш да позволиш на себе си да правим любов пак.
- Искам отново да поработим върху нашата връзка.
- Разбира се. Сега можеш да ме представиш на твойте приятелко без да се срамуваш. Даже биха и ти завиждали.
- Казваш го само и само за да ме нараниш.
- Ни най-малко! Просто много съм се променил тези години. В началото имах тъпата надежда че ще се върнеш и когато разбрах че няма, просто рухнах. Съгласих се да ходя като кореспондент в чужбина... никакви пари, но много свободни време. Започнах да пиша литература. Почнах да го правя с много голяма страст. Бепе истинско лечение. После дойдоха книгите, добрите предложения. Парите вече не бяха проблем... свикнах и с повърхностните връзки. Един ден осъзнах, че даже не помня кога беше последният път когато мислих за тебе...и открих че спомена ти не ме боли. След осем години, реших да се върна. Обадих ти се и ти ме покани тука. Помислих си, че нямаше да е трудно да те сваля отново и да стане това което стана преди малко. Не можах да се съпротивя на изкушението да те имам пак, без да те моля, без да се страхувам че ще те губя и без...да искам да те задържа.
- Не е проблем. Заради това, връзката ни сега може да е по-зряла, по-хубава.
- Не си ме разбрала Луция. Нямам най-малкото намерение да се върна в миналото. Не ме интересува вече какъв цвят е бельото на жените. Искам само кратката им компания и да не оставят спомени когато си тръгват. Дойдох тук за да си направя подарък на суетата ми. И сега, моля те, нека тръгваме. Надявам се да нямаш нищо против да не върнеш в града.

Мъжът гледа жената през прозореца. Не чувства нищо вече за нея...никакво желание, никаква страст, никаква болка.

Почна бавно да се облича и се мъчи да се сети за името на виното което пиха. Беше много добро.

Кралят на мухите

Мухи в средата на Октомври. Това е първото нещо което помня. Мухи и задушаваща жега.
Лятото се проточи дълго. Все едно искаше да направи по-лесен развода на майка ми, която твърдеше че слънцето е страхотно за повдигане на настроенйето.
Беше вторият и развод. Тя имаше нейните собствени проблеми, не се занимаваше с мене и бях спокоен.
Бях крал. ”Кралят на мухите” казваше майка ми. Беше чела някаква книга дето се казваше така.
Сам и Брайян дойдоха. Седнахме на градината на едни мебели на дядо които бях намерил в мазето. Щеше да има rave party за Halloween и гълтайки хапчета и алкохол мислиха как да се облекат. Аз мислих само как да чукам Сал.
Тя ходеше с Брайян но я исках. Още от деня в който Брайян ни запозна, аз я исках и тя го знаеше.
Денят преди купона пробвахме униформите ни. Брайян като скелет - беше нарисувал кости върху черни еластични дрехи – Сал като котка.
Аз като Кралят на мухите.
Бяхме пияни. Брайян искаше да ни снима с маските. Сал седна върху мене. Усещах топлината и да минава чрез панталона ми и да стига до корема ми.
Стана ми. Питан я какво прави с този педераст. Почна да ме гали. Това продължи прея цялото време с Брайян да ни снима от един метър разстояние.
Те тръгнаха. Есента дойде рязко и почна да вали. Под маската лицето ми гореше.
Следващият ден минах да взема Сам и Брайян. Бях с колата. На пътя се смеехме с тези които трябваше да се качат на автобуса с шибаните им униформи.
Валеше на едро. Сал ме пита защо карах толкова бързо. Отговорих й че исках да съм сигурен че ще убия когото блъсна. И тя и Брайян почнаха да се смеят като идиоти.
Двамата бяха седнали на задните седалки. През цялото време се прегръщаха и се търкаха един върху друг. Чудих се дали беше забравила какво се случи между нас или всичко това беше просто театър пред Брайян.
Бях много ядосан : на тази котка, на скелета който я опипваше, на кралят на мухите, на шибаният Halloween.
Натиснах газта за да ми мине, и тогава Брайян извика ”Стоп”. Пристигнахме.
Не бяхме пристигнали точно. Останалия път трябваше да го извървим пеша. Подействаме ми добре да излезна от колата,успокоих се. Валеше по-малко и вятърът спря да духа.
Трябваше да минем през една нива. Не вях взел нищо преди да тръгнем но сега исках да се правя на нищо и глътнах три хапчета наведнъж.
Те тичаха на нивата.
Мястото почна да се пълни с хора. Повечето носеха джобни фенерчета които имаха като резултат мястото да прилича на съзвездие в движение.
Предложих му следващият път да ходим на хълма отсрещу с пушките и да гасим тези звезеди дето вървят.
Гледай, каза Брайян...
...и изведнъж ритна един с фенерче облечен половин като каубой и половин като вампир, който се строполи на на мократа земя.
Хората мислиха че са заедно и че се шегуват. Каубоят нещо викаше за униформата му.
Брайян пак почна да го рита вманиячен. Хапчетата почнаха да ми действат и ми беше готидо де един луд като него.
Когато каубоят спря да мърда, Брайян му взе шапката и продължихме да вървим все едно нищо не бе се случило.
Дъждът беше спрял. За първи път се надрусах така с хапчета. Имах усещането че някой помпва въздух в главата ми.
Имах усещането че се увеличава под маската на муха и че скоро ще се пръсне.
Исках да се пръсне. Исках мозъкът ми да излети навсякъде из въздуха.
Почнах да се смея. Сал и Брайян почнаха да се смеят и те с мене. Казах на Сал, че я обичам...
... и на Брайян, който продължаваше да се смее, че му завиждам и че в момента в който ми обърне гръб ще я изчукам само и само за да види разликата и да научи нови неща. Ха! Ха! Ха!
Ако легнеш с него, ще ти отрежа опашката. Ха! Ха! Ха! и дадохме хапчета един на друг. Аз на Сал, Сал на Брайян
и Брайян на мене. Дръпна ми езика все едно искаше да ми го отреже. Хапчето се пръсна.
Точно тогава бяхме пред един хангар в който много хора танцуваха. Сал и Брайян ходиха да танцуват с тях. Аз си глътнах парченцата на хапчето.
Устата ми беше пълна с кръв. Да еба идиота си помислих. Нека се забавлява с курвата. Тука има толкова много жени.
Краката ми замръзваха. Бяха мокри, трепериха, и аз ги гледах като идиот как треперят.
Когато вдигнат главата видях трима облечени като каубойс. Единият беше онзи когото риташе Брайян. Минаха покрай мене.
Търсиха скелет, не муха. Тичах вътре за да предупредя Брайян.
Наистина исках да го предупредя, но първо намерих Сал. Когото отворих устата ми я питах само дали иска да я чукам. Тук и сега.
Отговори ми, че да, но ако Брайян ни види ще трябва да се оправя сам. Казах й че не се страхувам от него.
Зад нея тримата почнаха да го обграждат.
Тръгнахме от хангара и почнахме да тичаме. Държах я за ръката.
Луната осветяваше нивата. Лекият вятър беше изгонил облаците, времето стана топло, лятото се върна за малко, за нас.
Пресякохме пътя.
От другата страна се намираше гора с елхи. Клончета бяха гъсти и ниски. Пръстта отдолу малко влажна. Нямаше нужда да се отдалечим повече.
Хвърлихме се един върху друг като разгонени кучета.
Едното имаше глава на муха.
Маската ми се заклещи на един нисък клон.
Тогава ги видях. Три светли точки между дърветата и точно зад всяка точка по един каубой.
И Брайян който пресичаше пътя за да им избяга.
Вече не го виждах когато го смази колата – някакъв пиян караше без пуснати фарове.
Останаха тримата облечени като каубойс. Извадих маската от клона и довърших това което бях почнал.