Кафе Цигари Алкохол

Срещу най-големия офис за намиране и предлагане на работа в центъра на града се намираше денонощният магазин „Кафе Цигари Алкохол , NON STOP, Мимето”. Този магазин се състоеше от един вагон от влак преобразуван така, че да прилича на заведение, с мръсни маси и столове отпред и пластамасови завеси които прикриваха вътрешната мизерия от минувачите и задържаха топлината от газовите печки.
През годините Мимето не можеше да се хвали с клиентелата й. Нямаше редовни клиенти освен местните пияници които пиеха само от най-евтината бира и пренебрегваха известното й (според нея) кафе и още по-известните й гевреци които правеше сама.
Всичко това се промени се промени след началото на кризата. Безработните се увеличиха и офисът по всяко време беше нафраскан с хора. Тогава се развихри и таланта на Мимето. Промени името на магазина й или „СНЕК-БАР” както пишеше и разрешителното на „Кафе Цигари Алкохол, NON STOP, Кризата”. Увеличи цената на кафето на два лева, но го предлагаше „по американски” както по филмите които гледаше. Шварц кафе с което ти пълнеше чашата постоянно. За два лева човек можеше да пие колкото кафе иска. Умно постъпила, Мимето, сложи и надпис върху вратата която водеше към примитивната и опасна за живота тоалетна на заведението „ Ключа се получава срещу 50 ст. на бара”
Скоро и 18те стола на заведението бяха заети по цял ден. Същото можеше да се каже и за кошовете с гебреци които се продаваха срещу скромната сума от 60 ст. Само 10 ст. повече от едно пикаене. Мимето беше изчислила всичко до последната подробност.
Там обичаше да сяда, и да зяпа безработните отсрещу, и Теди (от Теодора), преди да почне денят й. Знаеше, че след сутрешното кафе при „кризата” почваше нейната криза. Вариантите бяха три. Да стои цял ден заключена в офиса, да тича цял ден да свършва задачите на шефа й или и двата.
Проблемът беше, че почти всеки път когато пиеше кафе там. Загубеше и по нещо. Първоначало беше загубила броеницата й , след това запалката й, после халката й. Напоследно беше загубила и едно залагане.
Деси (от Десислава) беше тази която седна до нея макар че да имаше маси които бяха празни.
- Свободно ли е?
- Да, разбира се.
Доста време гледаха безработните които влизаха и излизаха от голямата сива сграда отсрещу и се мотаеха около „кризата” чудейки се дали си заслужава да харчат два лева за да не измръзнат от студа. Деси покажа й една червенокоса, горе долу на 40 години, която броеше монетките на ръката й и кажа.
- Обзалагам, че тя ще влезне вътре.
- И за какво се хващаме на бас?, отговори Теди.
- За гевреци.
Теди спечели.
Следващият път когато пак се срещнаха на кризата наблюдаваха една уморена на вид жена, с кучето й.
- На бас, че ако влезне, ще купи два геврека.
- Защо два?
- Единия ще го даде на кучето.
Но жената купи само един който излапа за секунди и така пак Теди спечели.
Последният път Деси беше поставила един розов плик върху масата.
- Днес, викам да играем сериозно, каза и веднага си сложи плика в джоба й преди Теди да има време да го види по-добре.
- Слушам те.
- Обича ли те или не те обича? Ти избираш.
- Деси? Какво искаш да кажеш? Кой дали ме обича?
- Кой друг? Съпругът ти.
Теди стана с намерение да си тръгне. Не и харесваше как се развиват нещата, пак нямаше и никакво желание да говори за тези неща но беше прекалено много любопитна за да си ходи сега. Трябваше да разбере какво представляваше онзи розов плик който Деси така демонстративно остави на масата и после прибра.
- Слушай сега. Тези шеги не ми харесват...и имам и сума ти неща да свърша.
- Не искаш ли да знаеш?
- Даже и да искам. Ти как можеш да ми го докажеш?
Деси й покажа безинтересно хората вънка които се мотаеха около „кризата”.
- Да ти каза, почна да мърмори със студен глас, идвам от едно място където сме преживели същото, даже и по-зле. Затова и всичките сме курви.
- И какво общо има това с мъжа ми?
- Има, но и ти си виновна, да го знаеш...докато има и една курва в този свят, никоя не може да е спокойна.
И после извади розовият плик, и от него падна върху масата една халка. Но не беше загубената халка на Теди, а тази на мъжа й.
- Добре, каза Деси...давам ти всичките данни за да спечелиш този бас.
За миг замълчаха и двете. Теди направи знак на Мимето да и напълни чашата с кафе и седна по-удовно на пластамасовия стол. Когато се погледнаха отново с Деси почнаха да се смеят.
- Ще хапнем ли по един геврек? Както ми представиш нещата е сигурно, че ще загубиш.
- Не е сигурно, отговори Деси с пълна с геврек уста.
- Ами добре, какво искаш да ти кажа? Че това копеле ме обича ли? Все едно не го знам педераста...все едно не го знаех всичките тези години...изпи ме...докара ме до фалит. И банките не дават кредити за душата, знаеш ли?
- Искам да ти кажа...
- Давай.
- Ако спечеля искам тебе...
- Мене ли? Как така мене?
- Разбираш ме Теди, и двете сме заловени в един и същ капан. Не бива да предаваме едната другата.
- Предателство а? Така ли си мислиш?
- Преателство, да. Предателство между жени...все пак мъжа ти го имаме вече и двете. Аз какво да го правя? Най-много да го използвам до последната му капка и после да го изхвърля. Тебе искам. Разбираш ли ме?
- Да, разбрах те.
- Съгласни ли сме тогава?
- Съгласни сме.
Беше басът който загуби.