Тайнственото Време

Какво значение има дали е Вторник или Петък когато блакът е с максимална скорост надолу по хълма и релсите не издържат? Кой ще попита за датата? Какво стойност ще има точният момент на дерайлирането?
Неуправляем катастрофира и вагоните заедно с каргото се унищожава. Имат ли значение точните и добре измислените маршрути точно в този момент?
Само машинистът, очуден че е е оцелял, изведнъж усеща едно странно спокойствие. Никога няма да е същият.
Открива реката която минава наблизо и за която никога не би предположил, че съществува. Минава през нея и завинаги измива страхорете и притесненията му.

♯

Моментът за да се върти ключа за освобождаване от затвора продължава повечв от двайсет години. Този момент е безкраен. Запаляйки първата цигара, този който изгасна греховете и младостта му в една дупка усеща времето по друг начин.
Няма вече седмици и месеци. Докато се разсъмва вижда една по една да се включват светлините на града, като цигари на скрити някъде пушачи които го наблюдават. Една по една, секунди на едно време-океан което се намира пред него безкраен.

♯

Всички очакват новата година с украсите, лампичките и преструвана радост. Само едно момиче в цеха за подаръци знае, че новогодишната нощ не съществува и затова и подаръците нямат никаква стойност, никакво значение.
Те са материя която се жертва в името на материята. Чиста потребителност. Любовта е един подарък който не се подбира в кутиите. Никаква кутия не може да подбере времето когато си мечтаеш. Връзва лентата на която прави панделките на подаръците на възел.
Знае, че когато дърпаш крайщата на възела той става по-силен. Чуства се толкова силна, че напуска кутиите с подаръците и панделките. През нощта се напива в бара без да пие. Усеща ритъма в кръвта й да белези времето което няма часове, само удари. Както танцува, всички я гледат. Не просто едно момиче, а един жив празник който танцива пред тях.

♯

Затворен прозорец. Ръцете кото го затвориха, сега треперейки разкопчават последното копче което блести като пълнолуние.
Двамата се срещат там където не съществуват имена. Треперят защото всяко беззначимо движение тука и сега е вълшебно, всяко вдишване и издишване има значение. Тайнственото време се появява и на тях. Това време, без избягвания, заместители и неврози, е една нощта пеперуда която незнайно как влиза през затвореният прозорец и стои неподвижна на стената.